Би ли се представил?
Казвам се Милен Димитров и съм Мениджър Софтуерно Развитие в СИС Технология АД. Възприемам се като отговорен и мотивиран служител, целеустремен, екипен играч. Делата ми и приключените проекти казват много повече, отколкото аз мога да изразя в няколко реда в настоящия формат.
Каква е твоята позиция и за какво отговаряш в СИС Технология? В какво се състои работата ти?
Позицията ми е подвеждаща – тя е Мениджър Софтуерно Развитие, но съм нещо средно между Продуктов и Проектен мениджър. Основните ми задължения са по линия на фискалните устройства, които СИС Технология разработва и произвежда, консултациите на екипите във фирмата и на някои ключови клиенти относно фискалната наредба (Н-18) и други свързани с търговията на дребно закони и разпоредби, поддържане на връзка с част от ключовите ни клиенти, електронните етикети на партньора ни Pricer и десетки други иновативни проекти – терминали на самообслужване, машини за връщане на амбалаж и други. Неразривна част от моята дейност е и поддържането на комуникация с НАП и БИМ в качеството ми на дългогодишен представител на компанията, която е играч във всички сфери на Наредба Н-18. Отговарям и за две от най-важните звена в СИС Технология – Кол центъра и Центъра за фискални консултации.
Как започна твоя път в СИС Технология?
Моят път във фирмата започна преди вече 20 години с проект за инсталации на специализиран софтуер в бензиностанции, последван веднага след това от първия ми консултантски проект за специализиран касов софтуер на партньора ни Diebold-Nixdorf (Wincor Nixdorf International) за сегашния търговец номер 1 в България.
Разкажи спомен от първия си работен ден.
Първият ми работен ден във фирмата беше леко стресов – до тогава бях работил при настоящ и тогавашен клиент на компанията, като системен администратор и се бях занимавал както с поддържката на софтуера на СИС Технология, така и с програмиране на модули за допълване на липсващи функционалности. Вместо да продължа по тази линия, бях зачислен към отдел, който се занимаваше с инсталация на софтуер за бензиностанции и ми се наложи за нула време да изуча спецификата на тази бизнес материя – колонки, нивомери, форкорт и т.н.
Как преминава един твой работен ден?
(Дълбока въздишка) Ами не е леко… Още със ставането си поглеждам телефона за пропуснати обаждания и спешни съобщения от Кол центъра. След това отивам до офиса. Ако не вали и не е под 10 градуса, ходя до работа и обратно с колело, защото пестя време от задръстванията в Младост (София) и е най-близкото до физическо натоварване, което мога да си позволя в работен ден. Ако е понеделник, дискутирам с колегите от двата отдела задачите за седмицата, после преглеждам получената поща и отговарям на най-спешните имейли, а след това се захващам със задачите от никога несвършващия списък… През деня получавам и нови задачи от различни страни и понякога работният ден приключва със списък с повече задачи, отколкото е започнал…
Как би описал живота в СИС Технология?
Напрегнат, но дружелюбен, с изградени през годините много връзки, някои прераснали в приятелски, че и повече. Важното е, че през годините успяваме да съхраним някакво ядро на най-важните екипи и така успяваме да преминем през всякакви бури – недомислици от страна на МФ и НАП, загубени клиенти, неспечелени проекти, напускащи колеги, но винаги намираме позитивното и продължаваме напред.
Какво най-много ти харесва в работата?
Харесва ми динамиката, постоянните нови проекти и като цяло иновациите, свързани с нашия бранш. Няма по-ценно от това да видиш доволната усмивка и благодарността на клиента в лицето на служителите, а понякога и на собствениците на компании от сектора на търговията на дребно и/или специализираните хардуерни и софтуерни фирми, когато си успял да автоматизираш дейност, която е била трудоемка и времеемка. С малка добавена стойност – това важи най-вече за проектите ни с електронните етикети на Pricer,
където спестяваме десетки и дори стотици човекочасове на месец на служителите на нашите клиенти – време, в което те могат да обърнат повече внимание на потенциалните купувачи. Работата с млади целеустремени хора, с добри програмисти – това няма цена.
Кой момент от работата ти в СИС Технология никога няма да забравиш?
В негативен план това е истерията около СУПТО – две години от професионалния ми живот и около 9 месеца от личния ми (по 18 часа на ден) минаха в този проект, който първоначално беше недобре обмислен и насила прокарван от НАП, в последствие се появи и диалогичност, но накрая изчезна политическата воля да се доведе докрай. Така, всичкият вложен труд отиде нахалост. Десетки проекти не бяха реализирани, а всички вложени средства и време на фирмата (и на чуждите софтуерните фирми, които консултирам) отиде на вятъра.
В позитивен план – всички проекти, доведени до успешен край с тимовете винаги ми носят голямо удовлетворение.
Какво ти носи работата в СИС Технология?
Различно е – в по-спокойни времена ми носи удовлетвореност от успехите. В по-задъханите моменти ми носи малко ярост от решенията на държавните органи и тъга, защото човешкият ресурс никога не стига.
Кой е любимият ти продукт на СИС Технология и защо?
Фискалните ни устройства – защото хем ги правим по много стриктна регулация, хем вложихме много добавена стойност, заради платформата, на която стъпихме. Сега берем плодовете на труда си, защото винаги сме крачка пред другите в хардуера, което лесно става и крачки напред в софтуера.
Кой според теб е най-скъпият актив на компанията?
Хората и по-точно – екипите. Никой не може да извърви един проект от началото до края сам. За всеки проект си трябва и подходящия търговец, и продуктовия мениджър, както и точните програмисти и имплементатори.
Какво те мотивира в работата?
Новите технологии и проекти, и лоялните ни клиенти.
Кои са предизвикателствата на твоята работа?
Да оставаш в крак с новите технологии, с постоянните искания на клиентите и да балансираш с възможното и навременното.
Да оставяш клиентите и екипа си доволни от взетите решения и приключените проекти.
С кой личен проект се гордееш най-много?
С децата си!
Какво обичаш да правиш след натоварен работен ден?
Да покарам колело до вкъщи, да послушам музика, да отворя бира и да съзерцавам природата под съпровода на съвършените трели на косовете през пролетта…
Ако трябва да опишеш колегите си с три думи, кои ще са те?
Задружни, смели, търсещи отговори.
А ако трябва те да те опишат?
Ооо, трябва да питате тях…
Попитахме колегите на Милен и те го описаха като: професионалист, компетентен, умеещ да комуникира прекрасно с клиентите и колегите, отзивчив, с желание и хъс за работа, създаващ доверие, харизматичен, несломим, отговорен, забавен, неуморен, педантичен или накратко НЕ ЧОВЕК, А МАШИНА.
Как балансираш работата и семейството?
Трудно… Имало е моменти, в които месеци наред съм работил 18 часа на ден и само семейството ме е спасявало да не изкрейзя. Съответно съм връщал полученият кредит на доверие, грижа и внимание при първа възможност.
И да, винаги съм имал подкрепата и на роднини и приятели в грижата за семейството, когато не съм можел да бъда с него, а е трябвало.
Обичаш ли да четеш? Ако да, коя е последната книга, която си прочел?
Ужасно много обичам да чета и запълвам свободното си време (вечер след 23:00) с четенето на книги. Чета на хартия, на таблет, на терасата, в самолета, в леглото – абе навсякъде. Чета художествена литература, научна (историческа), фентъзи, фантастика, класически романи, гръцки трагедии и друга антична литература. Душата ми е гладна за нови хоризонти и за преживяване на неща, които в рамките на един човешки живот е немислимо да преживееш. Последно приключената книга от миналата седмица е “Кой цивилизова древните гърци”, а сега чета “Четиримата конници на апокалипсиса”. Във всяка книга търся да извлека някаква поука и/или знание, а често ми се случва да чета по няколко книги наведнъж, например една научна, един разказ на български, роман на английски и фентъзи.
Какво е твоето хоби?
В последно време да карам велосипед през уикенда, често със сина ми, или да се грижа за градината в къщата, в която живея. Тези две дейности ми дават спокойствие и ме зареждат след поредната тежка откъм задачи и проекти седмица. Зарежда ме и Франки – домашният любимец на фамилията под формата на Джак Ръсел – луда глава, готова да тича и играе по всяко време.
Какво е спортът за теб?
Беше бадминтон, но след пъти късане на влакна на двата крака, разбрах че е време да се откажа. Сега съм на велосипеда.
Ценно ли е приятелството за теб?
Да, но то е все по-трудно за намиране и поддържане…
Какъв мечтаеше да станеш като пораснеш? Сбъдна ли се мечтата ти?
Археолог… Явно не се е сбъднала 😊
Кои кътчета на света си посетил?
Много и различни, от Япония на изток до Португалия на запад, и от Русия на север до Сингапур на юг.
Кое е мястото, на което би се връщал отново и защо?
Испания и Италия, както и Прованс, защото там се чувствам щастлив и завършен. Много запазена и тук там възстановена история – красиви градове и села, приятни хора, невероятна храна, вълнуващи пейзажи. А за море – Халкидики.
