Представи се. Разкажи ни нещо повече за себе си.
Казвам се Стефан Бояджиев, на 56 години съм. Женен съм и имам двама пораснали синове. Интересът ми към софтуера започна още на 15-годишна възраст и от тогава е неизменна част от живота ми.
Каква е твоята позиция и за какво отговаряш в СИС Технология? В какво се състои работата ти?
Официалната ми длъжност в СИС Технология е „Програмист софтуерни приложения“. Работата ми е свързана с разработването на софтуерни решения и участието в различни проекти. До съвсем скоро с усмивка казвах, че отговарям за „невъзможните“ проекти във фирмата – онези, които изглеждат най-сложни и предизвикателни.
Как започна твоя път в СИС Технология?
Пътят ми в СИС Технология започна благодарение на мой близък приятел, който вече работеше във фирмата. Той стартираше нов международен проект – изключително предизвикателен, с амбициозни срокове и високи изисквания към качеството, и ме покани да се присъединя към екипа.
Още от самото начало беше ясно, че ще се работи много, но това не ме притесняваше. Преди това бях съдружник в друга софтуерна компания и бях свикнал с интензивно темпо на работа – често по 12 часа на ден. Именно затова приех предизвикателството с желание и ентусиазъм.
Кой момент от работата ти в СИС Технология никога няма да забравиш? Може ли да споделиш запомнящо се преживяване откакто си част от екипа на компанията?
Трудно ми е да посоча само един момент, защото през годините съм събрал много хубави спомени.
Едно от най-запомнящите се преживявания беше по време на фирмено парти, когато заедно със собственика на компанията и още един колега съвсем спонтанно пресъздадохме сцена от „Междузвездни войни“, в която Дарт Вейдър и Императорът се срещат с управителя на Звездата на смъртта. Получи се страхотна импровизация, въпреки че никой от нас не може да се похвали с особени актьорски умения.
Друг забавен спомен е от едно коледно карнавално парти. Бях избрал точния костюм – на арабски шейх – и докато разпръсквах „банкноти“ сред колегите, успях да спечеля куп награди. Това е едно от нещата, които харесвам в СИС Технология – когато работим, го правим с пълна отдаденост, а когато дойде време за празнуване, също се забавляваме от сърце.
Няма как да пропусна и една служебна командировка. Полетът ми от София се забави с часове заради технически проблем със самолета – почти съм убеден, че беше софтуерен. През цялото време пътниците останахме на борда, докато екипажът правеше проверки и рестартираше системите. Като своеобразна компенсация ни позволиха за кратко да влезем в пилотската кабина и да видим гледката оттам.
Закъснението обаче почти ми коства следващия, междуконтинентален полет. След истински спринт между терминалите на летище „Хийтроу“ успях да се кача буквално в последния момент. За мой късмет и този полет се беше забавил, така че историята завърши с щастлив край.
Какво ти носи работата в СИС Технология?
На първо място – пари. Но не само. Както вече споменах, в СИС Технология умеем не само да работим здраво, но и да се забавляваме.
Кой е любимият ти продукт на СИС Технология и защо?
Трудно ми е да избера само един продукт, защото имам специално отношение към повечето проекти, по които съм работил.
Един от тях е софтуерната интеграция на един от първите банкомати в света с поддръжка на NFC, която реализирахме съвместно с колегите от iCard. По-късно този проект беше представен на международното изложение в Барселона, което беше голямо признание за положения труд.
Особено интересни за мен бяха и няколко от нашите Self Service решения – терминал за залагания на конни надбягвания, Self Service бензиностанция и машина за самообслужване за обмяна на валута. Всеки от тези проекти беше различен и носеше своите предизвикателства.
Признавам си, че изпитвам особено удовлетворение всеки път, когато зареждам колата си на „моята“ Self Service бензиностанция. Това е приятно напомняне, че съм допринесъл за създаването на нещо, което хората използват в ежедневието си.
Кой според теб е най-скъпият актив на компанията?
Усмихнатите колежки. А ако трябва да съм малко по-сериозен – хората. Именно те са най-ценният актив на всяка компания.
Какво те мотивира в работата?
Най-силно ме мотивира това, че софтуерът, който създаваме, се използва ежедневно от много хора. Когато знаеш, че продуктът ти има реално приложение и трябва да бъде надежден, бърз и удобен, пред теб постоянно възникват нови предизвикателства. Именно решаването на тези сложни задачи е това, което ми носи най-голямо професионално удовлетворение.
Какво е твоето мото?
„ППП – Постепенност, Постоянство, Прогрес“ (валидно за спортни дейности);
„ПППП – Прекалената Подготовка Предотвратява Представлението“;
„ППППП – Перфектната Подготовка Предотвратява Провала на Представлението“.
С какво се гордееш?
За да не повтарям останалите с това, че се гордеят със семейството и децата си, ще споделя нещо различно.
Едно от постиженията, с които най-много се гордея, е че успях да избягам първия си маратон за малко над четири часа. Емоцията беше невероятна – да тичаш заедно с десетки хиляди хора по трасе, на което само няколко години по-рано беше поставен неофициалният световен рекорд за маратон под два часа. Това е преживяване, което трудно се описва с думи.
Гордея се и с отбора по бягане, в който участвам. Заедно спечелихме годишната класация на 5km Run, а аз завърших на второ място във възрастовата си група. Такива моменти ми напомнят, че постоянството и усилията винаги се отплащат.
Кои са любимите ти занимания?
Свободното си време обичам да прекарвам с книга в ръка, да слушам хубава музика и да бягам.
Какво е спортът за теб?
С годините спортът се превърна във все по-важна част от живота ми. Дори бих казал, че до известна степен съм пристрастен към бягането и към еуфорията, която изпитвам след едно наистина добро бягане.
Бягам от 2016 година. В началото го правех по-скоро инцидентно – не повече от веднъж седмично. Започнах съвсем случайно. Дотогава се стараех всеки ден да изминавам поне по 10 километра пеша и покрай един колега, който бягаше, реших да опитам. Мислех си, че след като спокойно изминавам 10 километра пеша, няма да имам никакъв проблем с 5 километра бягане. Оказа се доста по-трудно, отколкото очаквах.
След първите няколко състезания започнах да тренирам все по-редовно. Постепенно се появи и желанието да подобрявам резултатите си и да си поставям нови цели. Засега успявам да намеря добър баланс между амбицията и разумното натоварване, така че да избегна контузии.
Най-хубавото е, че все повече мои приятели и колеги също откриват удоволствието от спорта – най-вече от бягането. Винаги е приятно да видиш как ентусиазмът е заразителен и мотивира и други хора да бъдат по-активни.
Какъв мечтаеше да станеш като пораснеш? Сбъдна ли се мечтата ти?
Като дете първата ми мечта беше да стана космонавт, а след това – учен физик. Любовта ми към научната фантастика и интересът към математиката обаче постепенно ме насочиха към програмирането. Така че мога да кажа, че мечтата ми се сбъдна… поне отчасти. Все още се надявам в рамките на живота си да имам възможност да стигна и до Космоса.
Интересното е, че имах шанса да премина през почти всички етапи от развитието на софтуерните технологии – от големите mainframe компютри, програмирани с перфокарти и дискове с размерите на перални машини, през първите персонални компютри Apple и Правец, до съвременните embedded системи, използвани например в българските фискални принтери. Днес пък сме свидетели на следващата голяма промяна – разработването на софтуер с помощта на изкуствен интелект, нещо, което доскоро съществуваше само в страниците на научнофантастичните книги.
Имал съм и друга детска мечта – да се науча да свиря на барабани. Тогава обаче цялото ми време беше посветено на компютрите и тя остана на заден план. Преди няколко години реших, че е време да наваксам – купих си комплект електронни барабани с идеята да започна уроци. Само че свободното ми време вече беше завладяно от друго хоби – бягането. Така че и този път не се получи. Все още ми е любопитно кое ще надделее и кога най-накрая ще отделя време и за тази мечта.
За какво мечтаеш?
Мечтая за България с повече справедливост, прозрачност и активно гражданско общество. Вярвам, че истинската промяна идва тогава, когато хората не остават безучастни, а участват и поемат отговорност за случващото се около тях. Имали сме моменти, които са давали надежда, и се надявам с повече постоянство и гражданска ангажираност да видим и трайни положителни промени.
Кои кътчета на света си посетил?
Имал съм възможността да посетя много интересни места по света – голяма част от европейските държави (с изключение на Франция и Италия), Сирия още преди войната, както и Сингапур, Малайзия, Хонконг, Макао и Гуанджоу в Китай.
Всяко от тези пътувания ми е дало различна гледна точка към света. Срещите с хора от различни култури, начинът им на живот и технологичното развитие на местата, които съм посетил, винаги са били ценен източник на вдъхновение и нови идеи.
Кое е мястото, на което би се връщал отново и защо?
Без колебание бих казал – Сингапур.
Освен че именно там работих по най-предизвикателния и успешен софтуерен проект в кариерата си досега, това е град, който непрекъснато ме впечатлява с развитието си. За мен Сингапур е своеобразен музей на съвременната архитектура, в който всяко посещение разкрива нещо ново.
Между първото и последното ми посещение бяха изминали едва четири години, но промяната беше впечатляваща – нови сгради, нови пространства и още по-смели архитектурни решения. Днес, повече от 15 години по-късно, дори не мога да си представя колко още се е променил градът.
Има много места, които бих искал да посетя отново – Jewel Rain Vortex и новите терминали на летище Чанги, Градините край залива със знаменитата „Гора от супердървета“, Marina Bay Sands с емблематичния infinity pool, както и новите атракции на остров Сентоса.
Един от най-ярките ми спомени е именно от летище Чанги. След дълга и изтощителна командировка имах няколко свободни часа да го разгледам. Когато слязох от метрото и влязох в Терминал 2, останах с усещането, че не влизам в сграда, а излизам на открито. Пространството, светлината и зеленината създаваха невероятно чувство за свобода – усещане, което не съм изпитвал на никое друго летище.
Коя е следващата цел, която желаеш да постигнеш?
Следващата ми голяма цел е да избягам втория си пълен маратон (42,195 км) за под четири часа. Но още по-важно за мен е да се наслаждавам на всяка крачка – от старта до финала. В крайна сметка добрият резултат е ценен, но истинското удоволствие е в самото преживяване.
