Дойде моментът да Ви представим и нашия четвърти участник в рубриката „Лицата зад СИС Технология“, в която имате възможност да се запознаете с хората, които стоят зад СИС Технология и да научите, както за преживяванията им в компанията, така и за тях самите извън работна среда.
Представяме Ви Янко Георгиев – Ръководител консултанти счетоводен софтуер McMaster и ERP Aurora. Неговото изключително спокойствие и отдаденост на работата го правят не само перфектният колега, а и любимец на всички наши клиенти или поне на счетоводната част от тях. Янко е винаги насреща, за да помогне и изслуша. Свикнали сме да го виждаме тих, мълчалив, често пъти вглъбен в това, което прави. Днес ще се опитаме да разберем малко повече за човека от другата страна на телефона.
Разкажи за постъпването ти в компанията
Започнах работа в СИС Технология преди близо 13 години като консултант поддръжка на счетоводен софтуер. Тъкмо бях завършил втори курс в Икономически университет Варна и като всеки млад човек вярвах, че знам и мога всичко. Предполагам никой не е изненадан, че грешах. Работата беше меко казано трудна и стресираща. И в допълнение, че аз – един срамежлив по природа човек – трябваше да работя с клиенти, ставаше направо невъзможно. Първите си телефонни разговори ги провеждах почти заврян под бюрото, а когато трябваше аз да звънна на някого репетирах на ум какво трябва да кажа. Доста години по-късно работата продължава да е трудна и понякога стресираща, но пък отдавна съм открил удоволствието в това, което правя.
Разкажи ни за първия ти работен ден в компанията
Беше доста тежко. Пристигам в Бизнес парка в една доста внушителна сграда, особено когато влизаш за пръв път. Въвеждат ме в една стая, запознавам се с някакви хора. Не запомних името на никого. После ме водиха в още няколко стаи и не запомних още няколко човека. Тупнаха ми два учебника за SQL на бюрото и трябваше да почна да се запознавам с материята. Отворих първия, не ми вдъхна доверие и го оставих върху втория. След толкова години отговорно заявявам, че това беше единственото отваряне на тези учебници.
После ми дадоха да чета ISO документацията. Съвестно прегледах всичко без изобщо да разбирам за какво ми е. След това четох и потребителска документация. Първият ми ден като цяло мина в НЕ запомняне и много четене. Следващите няколко бяха аналогични, но с леки елементи на запаметяване. На петия ден ми пуснаха телефона и от тогава не е спирал.
Какво те мотивира в работата?
Работата ни е такава, че всеки ден се сблъскваме с нови казуси и ни поставя в нови, често пъти и непознати ситуации. Аз като консултант трябва да решавам проблеми, да помагам на хората. Това ме мотивира. В края на деня попълвам дневния си отчет и описвам всички казуси, по които съм работил – това са хора, на които съм помогнал. Не винаги е лесно. Клиентите са различни. Често пъти са афектирани, защото нещо не работи така, както те искат. За толкова години вярвам, че няма клиенти, с които да не се разбираме или да сме останали с лоши чувства.
Моята най-голяма мотивация, колкото и самарянско да звучи, е възможността да помагам на нашите клиенти. Всеки път когато отворя телефонния си указател и видя броя на записаните контакти ме изпълва чувство на гордост. Зад всички тези номера стоят хора, с които съм работил и на които по някакъв начин съм помогнал.
Защо работиш толкова години в СИС Технология?
Защото тук е моето място. Хората, средата, работата, съвкупност от фактори, които правят СИС Технология мястото, на което искам да бъда (не че всичко е толкова невероятно-страхотно). Като навсякъде си има и нещата, които не харесвам, които ме дразнят или ядосват. Но в края на деня, когато тегля чертата, съм доволен от това, което правим.
Кой е любимият ти продукт на СИС Технология и защо?
Естествено че ERP Aurora. Нищо лично към останалите ни продукти. McMaster ми е толкова скъп, че мога да цитирам всяка настройка и екран, без дори да съм на компютър, но ERP Aurora ми е абсолютният фаворит. Това е продукт, от който се плашех отначало, но сега, след като работя с него от толкова време и имам не малко проекти зад гърба си, знам че това е софтуерът за мен. Не случайно и докторската ми степен е в областта на ERP системите и отделих значително време в проучването им и изследването на икономическите ползи от тях.
Какъв искаше да станеш като пораснеш?
Като малък исках да стана висок и дългокос. Нещо като Рич от Дързост и красота, но млад. За сметка на това станах дългокос като късния Брус Уилис и висок като Том Круз. Иначе сериозно – първо исках да се занимавам с компютри, после не исках да работя на компютър и реших да ставам икономист. Когато реших че и икономиката не е за мен, станах ERP консултант с докторска степен по икономика. Накратко, работя по цял ден на компютър и си говоря основно с икономисти.
Какво може да те извади от равновесие?
Вбесяват ме нещата, които не мога да оправя. Когато не мога да намеря решение на някой въпрос и се напрягам. Фискалните принтери са другата тема, която ме вади от равновесие. И един човек от офиса, чието име няма да назова успява да ме ядоса на кармично ниво и да изкара най-лошото, на което съм способен. Интересното е че сме най-добри приятели от има-няма 8 години.
Какво може да те успокои?
Храна! Ако ме видите нервен има много голяма вероятност и да съм гладен. Хвърлете ми нещо сладко и вероятността за косвени жертви рязко намалява. Тери Пратчет казва че „Цивилизацията я отделят от варварството двайсет и четири часа и две яденета.“ При мен това са 15-те минути, с които закъснява обядът.
Какво е твоето мото?
Смело и безотговорно… (но винаги преди това правим архив на базата).
Какво смяташ, че ви сплотява с колегите?
Любимото ми е като прочета, че в някоя фирма колектива бил семейство, не били колеги. Е и ние така, като едно семейство сме, но функционално, а не като онези от филмите. В нашето „работно семейство“ често пъти се случва да се караме, да си викаме, от време на време има някой сърдит или обиден. Събрани сме хора с характери и всеки има мнение, което отстоява до последно. Но колкото и „нервен да е мача“, когато стане време за банкет и всичко е забравено. Томахавките са заровени и всички сме наредени един до друг без лоши чувства. Сплотяват ни малките събирания, които си организираме. Дали ще се черпим за някой празник, ще излезем на обяд или просто ще полеем някой петък, няма голямо значение. Такива малки „празненства“, които си организираме редовно наистина помагат да създадем един по-добър колектив, от който всеки да се чувства част.
Разкажи ми забавна случка от работен ден
Тази история съм я разказвал вече много пъти, но ще я споделя още веднъж. Преди години бяхме на едно проучване в много голяма и сериозна фирма. Тези срещи продължават обикновено цял ден и почивките са мираж. В този случай ни поканиха на обяд в шефската столова – стая в стил късен соц с елементи на барок. Хората са се подготвили и ни очаква отрупана трапеза. В средата на масата има супник, достатъчно голям в почивните дни да се използва за покръстване на деца с размер до трети клас. Аз като истински любител на супата веднага напълвам една голяма паница, очаквайки че ще е свинска, пилешка или топчета. Първа лъжица. Да речем, че останах силно изненадан от хрупащия вкус на супа пача. Може би единственото нещо, което не обичам. А съм напълнил цяла копанка с това нещо. Не е възпитано да я оставя така. Оглеждам се, помощ няма откъде да дойде. Загребвам здраво с лъжицата, забравям за вкусовите си рецептори и волю-неволю изпразвам паницата. От тогава съм тройно по внимателен, когато някой ме покани на обяд.
Имаш ли интересна случка при пътешествие, която искаш да разкажеш?
Аз съм човек, който много обича да пътува. Ако стоя вкъщи повече от 6 часа и ме хващат лудите и трябва да изляза на някъде. Винаги когато видя табелата за край на града и грижите просто се стоварват от раменете ми. Между другото същото важи и за служебните пътувания – тръгвам с огромно желание за всяка дестинация и съм отворен към всякакви пътешествия.
И за човек, който толкова много обича да пътува съм своеобразен карък. Например, имах едно пътуване до София. Аз тръгнах, обаче портфейлът ми забрави да тръгне с мен. Нямам документи, нямам пари, нищо. Спирам в Търговище, взимам от майка ми колкото пари в брой има и продължавам. Леко ми трепери под лъжичката, но съм с вярата, че няма какво да стане. Виждам вече София и се сещам, че ми трябва лична карта за хотела. Стигам на рецепция. „Лична карта, моля.“ Ами нямам. Гледам жално с големите си кафеви очи. Готов съм да пусна сълза, ако се наложи. Смилиха се над мен и ме настаниха. На връщане вече нямах ядове. Прибирам се, няма какво да стане.
Свикнали сме да те виждаме с риза и панталон. Разкажи ни малко повече за Янко, след като свали ризата. Не те караме да се разсъбличаш, а да ни споделиш повече за живота си извън офиса.
След натоварен работен ден обикновено имам нужда от тишина, спокойствие и възможността да не мисля за нищо. Обикновено през уикенда заменям ризата и панталона с гащеризон и по-стара риза. Колкото и парадоксално да звучи много добре си почивам като работя. И преди да извадите усмирителната риза, пояснявам – да извършвам физически труд. Това хвърля мислите ми в съвсем друга посока. Миналата седмица правих покрив и ми трепереше всичко на 6 метра височина, тази седмица ще зидам комин, ще го измазвам, ще си заварявам една метална платформа и разни такива неща. Почивам си и по по-нормални начини. Чета книги, разхождам се, събирам се с приятели, гледам филми и различни видове спорт.
А как се запали по винарството?
Случайно. Бях в командировка в София и вечерях с мой приятел, който от години произвежда вино. От дума на дума реших, че трябва и аз да опитам. Изчетох няколко тома с мнения на интернет специалисти, проучих различни технологии. Накрая реших, че аз си знам най-добре и комбинирах няколко вариации от всичко, което прочетох и то взе, че стана. И между другото излезе, че не е късметът на начинаещия, защото продължи да ми се получава. Като се има и предвид, че прекарвам около седмица в избиране на дрожди, ензими, танини, кое и кога да се вложи, колко да стои, какви да са сортовете на гроздето и в какви пропорции да се смесят. Абе май не е само на късмет. Мечтата ми е като се пенсионирам след 32 години (от СИС Технология очевидно) да си построя шато.
Ако трябва да се самоопределиш с три думи, кои ще са те и защо?
Сериозно ли ме питате?! Аз да не съм портокал да се самоопределям с три думи. Кръгъл – не, по-скоро съм правоъгълен паралелепипед, Оранжев – тц, аристократично бял съм, Сладко-кисел – да, тука повече се вписвам.
Шегата настрана, гледам на себе си като на комплексна личност. На широко скроен, пък макар и от тясно парче. Непоправим оптимист, който се смята за реалист и изпада в песимистични настроения. Човек, който може да мълчи с дни или да не млъкне с часове. Дървен философ и специалист по всякакви теми. Интелигентен простак. Хората мислят, че знам всичко. И аз действително знам всичко. Но не знам защо хоратя мислят, че знам всичко. Три думи няма да ми стигнат, сори.
Варна или София?
Варна, естествено. Живея на 5 минути от работа, на 23 минути от вилата ми в гората, на 20 минути от морето. От където и да го погледнеш, нямам обективна причина да искам да живея някъде другаде. София ми е напълно достатъчна и за служебните пътувания.
Смяташ ли, че времето ти във фирмата е повлияло на личностното ти развитие?
Времето ми във фирмата е над 12 години вече и като имаме предвид, че моя съзнателен живот е около 20 години (броя ги от както станах на 13), със сигурност ми е повлияло и то много. Когато започнах работа в СИС Технология бях на 21 с изцяло грешната представа за живота и за себе си – как знам и мога всичко и съм един перфектен човек, който трябва да го засипват с пари и похвали. Когато започнах работа установих, че аз не знам нищо – както житейски, така и професионално. Работата ме срещна с много хора със страшно много опит, както колеги, така и партньори, от които съм научил изключително много. За този период, който не е никак малък, смятам, че фирмата, работата и обкръжението ми са повлияли значително върху моето личностно и професионално развитие.
